Любомир Дацов, Фискален съвет: 5 реформи на бюджетния процес, които трябва да продължат
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет
През последните шест месеца се случиха две събития, които допускат основни промени, както във вътрешното законодателство на страната, по този начин и в институционалната конструкция за обмисляне, бюджетен развой, институционален потенциал и така нататък Безспорно, работата на администрацията, обвързвана с приемането ни в еврозоната от 1 януари 2026 година има потребност от акомодация, по-скоро техническа, само че измененията свързани с новата икономическа рамка, изискват значително развиване на административния потенциал. Именно той би трябвало да извърши със наличие правенето на средносрочните фискално-структурни проекти като главен инструмент за координиране на фискалните и структурни политики.
Новата архитектура е основана на средносрочните фискални рамки (MidTerm Fiscal Framework), която е позната на българската бюджетна процедура. Страната ни има относително дълъг интервал на прилагане на концепцията на тези рамки, въпреки те да остават най-вече гъвкави цели, с които се поставят бюджетни тавани за разноски.
Първата рамка беше направена с бюджета за 1999 година По-късно, в интервала 2002 – 2007 година, бяха направени опити за същностно реформиране на системата за обмисляне. Имаше смяна и в методите за бюджетиране – в опит да се съчетае средносрочен небосвод с възстановяване успеваемостта на бюджетните разноски, посредством въвеждане на така наречен програмно бюджетиране.
Със Закона за обществените финанси, който размени признатия през 1996 година Закон за устройството на държавния бюджет, бяха направени опити за регламентиране процеса на средносрочно бюджетно обмисляне и смяна на бюджетния развой с въвеждане на програмно бюджетиране, само че близо 10 години след въвеждането му, законът продължава да бъде несбъднат със същностно наличие и множеството от бюджетните процедури са повърхностни.
По отношение на институционалния потенциал, България загуби скорост след първичните опити за създаване на подобен през интервала 2002-2007 година, в областите свързани със стратегическо бюджетиране. Проблемът с административния потенциал на системата е доста предизвикателство, което би трябвало да бъде адресирано доста предпочитано. Факт е, че това в огромна степен е предопределено от политическото търсене и наложените политически практики при сформиране и утвърждение на бюджета.
Постигането на структурни промени в бюджетирането изисква реформиране и смяна на процедурите в следните пет области:
1. Развитие на средносрочните фискални рамки, основаване на потенциал за стратегическо обмисляне и обвързване със структурните секторни реформи;
2. Въвеждане на равнище министерство на средносрочни разходни рамки (MidTerm Expenditure Framework), с акцент върху секторен метод като рамка и механизъм за същинско програмно бюджетиране;
3. Въвеждане на обзор на обществените разноски (Public Expenditure Review) като инструмент за оценка на секторното равнище и обособените стратегии. Използването му за оценка на успеваемостта на секторните разноски и обособените стратегии и механизъм за въвеждане на нови и отпадането на неефективни стратегии от бюджетния лист;
4. Същностна смяна на процеса на програмно бюджетиране, отвод от бюджет по стопански детайли и приемане за първостепенните разпоредители на годишен бюджетен финансов закон единствено във формата на програмно бюджетиране;
5. Капиталовото бюджетиране, регламентирането му в бюджетния развой, основаване на потенциал за обмисляне, програмиране, въвеждане на ясни правила и стъпки за ръководство. Регламентиране на явен и транспарантен способ на избор на значими и ефикасни процеси въз основата на добавената стойност на всеки план.
Пълният текст е наличен на:
През последните шест месеца се случиха две събития, които допускат основни промени, както във вътрешното законодателство на страната, по този начин и в институционалната конструкция за обмисляне, бюджетен развой, институционален потенциал и така нататък Безспорно, работата на администрацията, обвързвана с приемането ни в еврозоната от 1 януари 2026 година има потребност от акомодация, по-скоро техническа, само че измененията свързани с новата икономическа рамка, изискват значително развиване на административния потенциал. Именно той би трябвало да извърши със наличие правенето на средносрочните фискално-структурни проекти като главен инструмент за координиране на фискалните и структурни политики.
Новата архитектура е основана на средносрочните фискални рамки (MidTerm Fiscal Framework), която е позната на българската бюджетна процедура. Страната ни има относително дълъг интервал на прилагане на концепцията на тези рамки, въпреки те да остават най-вече гъвкави цели, с които се поставят бюджетни тавани за разноски.
Първата рамка беше направена с бюджета за 1999 година По-късно, в интервала 2002 – 2007 година, бяха направени опити за същностно реформиране на системата за обмисляне. Имаше смяна и в методите за бюджетиране – в опит да се съчетае средносрочен небосвод с възстановяване успеваемостта на бюджетните разноски, посредством въвеждане на така наречен програмно бюджетиране.
Със Закона за обществените финанси, който размени признатия през 1996 година Закон за устройството на държавния бюджет, бяха направени опити за регламентиране процеса на средносрочно бюджетно обмисляне и смяна на бюджетния развой с въвеждане на програмно бюджетиране, само че близо 10 години след въвеждането му, законът продължава да бъде несбъднат със същностно наличие и множеството от бюджетните процедури са повърхностни.
По отношение на институционалния потенциал, България загуби скорост след първичните опити за създаване на подобен през интервала 2002-2007 година, в областите свързани със стратегическо бюджетиране. Проблемът с административния потенциал на системата е доста предизвикателство, което би трябвало да бъде адресирано доста предпочитано. Факт е, че това в огромна степен е предопределено от политическото търсене и наложените политически практики при сформиране и утвърждение на бюджета.
Постигането на структурни промени в бюджетирането изисква реформиране и смяна на процедурите в следните пет области:
1. Развитие на средносрочните фискални рамки, основаване на потенциал за стратегическо обмисляне и обвързване със структурните секторни реформи;
2. Въвеждане на равнище министерство на средносрочни разходни рамки (MidTerm Expenditure Framework), с акцент върху секторен метод като рамка и механизъм за същинско програмно бюджетиране;
3. Въвеждане на обзор на обществените разноски (Public Expenditure Review) като инструмент за оценка на секторното равнище и обособените стратегии. Използването му за оценка на успеваемостта на секторните разноски и обособените стратегии и механизъм за въвеждане на нови и отпадането на неефективни стратегии от бюджетния лист;
4. Същностна смяна на процеса на програмно бюджетиране, отвод от бюджет по стопански детайли и приемане за първостепенните разпоредители на годишен бюджетен финансов закон единствено във формата на програмно бюджетиране;
5. Капиталовото бюджетиране, регламентирането му в бюджетния развой, основаване на потенциал за обмисляне, програмиране, въвеждане на ясни правила и стъпки за ръководство. Регламентиране на явен и транспарантен способ на избор на значими и ефикасни процеси въз основата на добавената стойност на всеки план.
Пълният текст е наличен на:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ